В навечерието на 24-ти май представяме едно от децата на България, пръснати по света, което се е върнало при корените – д-р Вангел Вангеловски.
Д-р Вангел Вангеловски е на 26 години, роден е в Албания, в село Долна Горица, в къща на брега на Голямото Преспанско езеро. Родното му място е близо да границите с Гърция и Северна Македония. Безгрижното му детство преминава край езерото, в което се намира интересен остров, обявен за природен резерват. Наричан е с различни имена: от „Голем град“, „Змийски остров“ до „Свети Петър“, за който на стар български език му разказват легенди за построените там черкви.
Вангел е отличен математик и талантлив художник, но изненадва близките си с избора си да учи медицина точно в Стара Загора. Просто е послушал мъдрия си дядо Михаил, който винаги му е давал ценни съвети.
Идва в Стара Загора през 2013 година, завършва медицина и продължава пак в Тракийския университет специализацията по урология при д-р Живко Делииванов. Вече прави ендоскопски операции, по време на пандемията от Ковид-19 се включва като доброволец, работи в спешното отделение, в триажния кабинет, не пропуска научни конференции и курсове, защото иска да научи колкото се може повече.
На въпроса какъв си по националност, с гордост заявява – българин и допълва: „Имаш ли душа на българин, няма значение къде живееш. Родината ми е Албания, но в моя край, в селата около Мала Преспа и Корча се говори български, празнуват се големите български и християнски празници, и за много от моите приятели България е една красива мечта. Благодарен съм, че съдбата ме прати да следвам в Стара Загора. Обещал съм на дядо си Михаил, че ще му покажа този красив град, в който уча и работя вече 9 години“.
Д-р Вангеловски продължава разказа си за живота в Албания, за традициите в семейството, където най-малкият син по неписани правила е длъжен да се грижи за родителите си на старини, за интересните запазени църковни архиви, в които се споменават имената на предците му, за многото пещери в района на селото, където хората са се крили от врагове, и разбира се, за обещанието, което е дал на дядо си да прослави името на рода, като стане добър и уважаван лекар.
Той вече е член на Българския лекарски съюз и на Европейската урологична асоциация, и преди да замине на т.н. „Hands on“ практически семинар, организиран от нея в Истанбул в края на седмица, пожела:
„Честит най-български празник на моите преподаватели и колеги, на моите приятели и на българите в Албания! Нека всеки постигне мир със себе си и да има мир в света!“
Текст: Стоянка Пастърмова-Цачева
На снимките от личния архив: Със семейството си при дипломирането в Стара Загора, с майка си Валентина, с колегите д-р Илия Колевски, д-р Димитър Рачков и операционната сестра Елена Иванова.
